ЗАТРЪ̀ШКВАМ СЕ несв.; затръ̀шкам се св., непрех. Започвам да се тръшкам. Па от страх ли беше, от какво беше, продължи бабата, като се затръшка и застиска от сърце, хвана се за корема оная ти жена и завика. Ив. Вазов, СбНУ II, 61. Сефалиев готвил нещо кой знае в какъв съд и след като се нахранил, всички се затръшкали от ужасни болки. Д. Немиров, Д № 9, 49. Лапа, пи и подир малко като му се наду коремът, като запищя онзи ми ти чиляк, като са затръшка и все пие вода. Ц. Гинчев, ГК, 79. – Ела и ми кажи какво те гони в такъв час. – Мъката ме гони, отче, – затръшка се Галилеица. Ц. Лачева, СА, 19.